Родителство и образование

Винаги се интересувайте и искайте мнението на детото, за да се чувства значимо.  Още от раждането си детето усвоява агресивния модел. Плачейки, то се моли, защото има потребност. То няма съзнание за „ аз“ и „ ти“ . Не осъзнава, че е различно от мама, тя е продължението му, което го храни. И когато едно бебе, плаче и никой не го успокоява, то преживява ужас, равен на ужаса от смъртта. Едва, когато започне да ходи и да говори, разбира че „ аз“ е нещо отделно от „ ти“ . Решава да изследва докъде се простира независимостта му и започва да казва „ не“ . Тогава усвоява агресивния модел, а българският родител не допуска, че детето има право да казва „ не“ .

Особено, що се касае за децата на  разведени родители – „ едно от най-грозните неща, които се виждат в тази ситуация е да се превръща детето в разменна монета. Родителите поотделно се опитват да го печелят на своя страна, всеки му говори идиотщини за другия, без да си дава сметка, че това е егоистично и съсипва рожбата си. Зрелите родители трябва да пазят комфорта на детето си и да не забравят, че са пример. Иначе рискуват след време детето им да има неконструктивни партньорски отношения.

Да се подхожда с добро, категорична са специалистите. Такива деца обикновено реагират със затваряне в себе си и депресиране, преживяват се като жертва и реагират бунтарски. Предучилищната възраст е времето, когато трябва да реагираме, ако има нещо тревожно в поведението. Преди да се разкрещите, разпитайте за какво става дума. Ако е необходимо, високият тон е част от възпитателните инструменти. В дъното на детската агресия е собственото ни нездраво отношение към малките.

В днешно време, децата страдат от повишена тревожност заради липсата на игри и безгрижно своеволие. Те имат слободия, но нямат истински свободи. Претоварени са в училище, а им липсва физически контакт. Ние не се прегръщаме, не се галим. Липсва ни топлината на физическия контакт. Детето лесно „ убива“ на компютърната игра и това дава усещане за спад на стойността на човешкия живот. И по същия лесен начин посягането се пренася и върху живия човек.

Умението да си родител се учи цял живот.  Родителството е съвкупност от инстинкти, любов, тревога, умора и много, много търпение. Всеки родител понякога греши в отглеждането и възпитанието на детето си. Иска ни се да се върнем назад и да не сме казали нещо, да не сме реагирали така избухливо, защото когато децата пораснат, със сигурност ще съжаляваме за пропуснатите мигове с тях, когато работата или нещо друго е било по-важно.