Винаги се интересувайте и искайте мнението на детото, за да се чувства значимо. Още от раждането си детето усвоява агресивния модел. Плачейки, то се моли, защото има потребност. То няма съзнание за „аз“ и „ти“. Не осъзнава, че е различно от мама, тя е продължението му, което го храни. И когато едно бебе, плаче и никой не го успокоява, то преживява ужас, равен на ужаса от смъртта. Едва, когато започне да ходи и да говори, разбира че „аз“ е нещо отделно от „ти“. Решава да изследва докъде се простира независимостта му и започва да казва „не“. Тогава усвоява агресивния модел, а българският родител не допуска, че детето има право да казва „не“.
В България, детското право на мнение НЕ се приема.
Разбира се има и лимити, които родителят трябва да поставя. Когато е студено, детето не може да излезе навън по тениска и не бива да бърка в контакта. Има ситуации, когато родителят трябва да иска мнението на детето, за да се чувства то значимо. Иначе детето си казва „аз не съм ценен, никой не ме чува“. После идва садото и мазото като болна форма на агресия, защото здравата агресия не може да бъде усвоена. Детето трябва да се научи да казва „не искам“ и то добронамерено. Агресията става злонамерена, когато я стискаме и тя се натрупва. Ако умеем да я изразяваме на момента, тя ще е спокойна и категорична. Псуване, заяждане и отмъстителност са болната агресия.