Възпроизвеждане на тоновете

Яркостите на фотографирания обект се разделят зрително на десет зони или степени:

1. Съвършено черен тон: Отвори в тъмни помещения (прозорци, врати, арки), снимани от ярко осветено пространство. Най-дълбоките сенки. Всеки тъмен участък на обекта, където не e необходимo разработването на детайлите.
2. Най-тъмните тонове, близки до съвършено черното: Дълбока сянка без детайли, но не съвсем черна. При цветната фотография са допустими изкривявания на цвета.
3. Поява на първите признаци на детайли в сенките: Фактурата на черната кожа. Детайли на чугунената отливка, черна дреха, дървета. Допустими изкривявания на цвета.
4. Не съвсем черно:  Умерено тъмни тонове на дрехата, тъмни коси, кора на дърво, тъмен бор.
5. Средна по плътност сянка при слънчево осветление в ясен ден: Нормални листа на дърво. Силно загоряла или тъмна кожа. Зелена мокра трева.
6. Стандартен сив тон (отразителна способност 18-20%): Сянка в слънчев ден при наличие на разсеяно от облаци осветление. Нормален загар или леко потъмняла кожа. Червена тухла. Зелена трева в сухо време.
7. Светла кожа: Чисто синьо небе. Каменна сграда. Житно поле. Вестникарски лист.
8. Светло сиви тонове: Както и сребристи, бледо жълти, бледо зелени, кремави тонове. Последни признаци на цвета, белезникавост при цветната лента. Машинописна страница.
9. Бял тон с минимални детайли: Бяла дантелена покривка. Венчално було.
10. Съвършено бял тон без детайли: Така нареченото мъртво бяло. Силен източник на светлина. Залят със светлина бял фон. Огледални отражения на светлината, отражения от полирани повърхности.

Указаните тонове трябва да се възпроизведат правилно в окончателното изображение, за да се възпроизведе тонално правилно обекта на снимане. Правилното предаване на тоновете може да се провери с джобен експонометър и стандартна сива карта с отражателна способност 18%, използвана като еталон. Разглежданата зонна система е изградена така, че две съседни полета да се различават едно от друго на една експозиционна степен (една диафрагма).