Симптоми при Хиперандрогения

Признак за хиперандрогения е появата на окосмяване от мъжки тип по лицето и тялото на жената – окосмяване над горната устна, брадичката, шията, бузите, около ареолите на гърдите, средната линия на корема, бедрата и др. Състоянието е познато под термина хирзутизъм.

Поява на себорея и  оредяване на косата  (дифузна алопеция).

Нарушения на менструалния цикъл – нередовен цикъл, аменорея. При вродена хиперандрогения първата менструация настъпва по-късно в сравнение с останалите момичета.

Хиперандрогенията се отзразява и на външния вид на жената – телосложението наподобява мъжкото, раменният пояс е силно развит, тазът по-тесен, мускулатурата е по-изразена, почти липсват мастни натрупвания по бедрата, гърдите са малки, тембърът на гласа е по-нисък.

Наличието на акне, мазна и пореста кожа на лицето и гърба също е показател за повишено секретиране на андрогени.

Затлъстяването е специфичен белег при хиперандрогения от хипофизарен произход.

При хиперандрогения се нарушава чувствителността на тъканите към инсулина, което води до повишено присъствие на инсулин в кръвна и става предразполагащ фактор за развитието на захарен диабет.

Излишното количество андрогени влияе на менструалния цикъл и функциите на яйчниците. Появявават се ановулационни цикли, при които узрялата яйцеклетка не може да се отдели от фоликула, заради образувалата се твърде плътна обвивка на яйчника. Състоянието може да е причина за стерилитет и изисква лечение при планиране и по време на бременността. Хиперандрогенията е причина за плацентарна недостатъчност, влияе и на развитието на плода. Възможно е по време на раждане да се наблюдава недостатъчно активна родилна дейност (недостатъчно силни контракции).

Хиперантрогенията в менопаузата се явява като следствие на спада в синтеза на  естрогени в женския организъм, намаляване на секс-хормон свързващия глобулин и повишаване на тестостероновата секреция от яйчника.