Като българи, израснали в България, ние още от детството си сме подскачали на хорото на сватби, рождени дни, нови години и семейни тържества. Дори и онези от нас, които иначе не танцуват много, могат да изиграят поне едно хоро. Но въпреки неизменното присъствие на българските народни танци в живота ни, много от нас започваме да разбираме и ценим тяхното значение чак когато се отделим от родината.
Не случайно почти всяко българско общество по света има танцов ансамбъл, а в българските училища в чужбина децата се учат на народни танци наред с българския език, история и география. Всяка година на 3-ти март пред сградата на Кметството в Чикаго наши сънародници извиват българско хоро. Такива хорá неведнъж са се извивали и в Лондон, Берлин и още много други градове по света. Чрез българските народни танци ние, българите, представяме част от своята култура пред света, а и самите ние се чувстваме по-близо до България.
Когато представям книгата си “Мая и концертът на талантите” (в която едно българско момиченце в Чикаго и нейните приятели играят хоро на училищния концерт) аз винаги питам моите малки читатели дали те самите умеят да играят български народни танци. По мои наблюдения, българските деца в чужбина отговорят с “да” по-често, отколкото децата, които живеят в България. Интересно, не мислите ли?
И така, защо? Защо българските народни танци имат такава притегателна сила за нас – българите в чужбина? Защо много български родители в чужбина насърчават децата си да играят народни танци? Вероятно всеки от нас интуитивно знае отговора, но аз ще се опитам да изброя няколко причини тук.