Родителите в чужбина

Новата учебна година, както винаги пристига някак внезапно, отупва ни от последните  прашинки  на летния унес и ни поставя лице в лице с  горчиво-сладката истина, че децата ни са пораснали с още една година. Но...

Добре позната е тази ситуация на българските родители в чужбина – ние говорим на детето си на български, но то предпочита да отговаря на друг език. Обикновено това е езикът на средата, който детето чува и попива от детската градина, училището, телевизията.

Събота сутрин е. Вместо да се наслаждавате на чаша горещо кафе, вие за пореден път обяснявате на детето си защо е важно да ходи на българско училище. Детето, уморено от дългата седмица, протестира.

Като родители, които отглеждат децата си в чуждоезична среда или в двуезичен дом, много от нас често си задаваме въпроса дали детето може да научи еднакво добре всички езици, които го заобикалят.

Като българи, израснали в България, ние още от детството си сме подскачали на хорото на сватби, рождени дни, нови години и семейни тържества. Дори и онези от нас, които иначе не танцуват много, могат да изиграят поне едно хоро. Но въпреки неизменното присъствие на българските народни танци в живота ни, много от нас започваме да разбираме и ценим тяхното значение чак когато се отделим от родината.