Диагностика

Поставянето на диагнозата е сложен процес, особено в случаите на по-лека форма на хиперандрогения. Налага се прецизна оценка на симптомите, които може да са налични с раждането, да се появяват постепенно след пубертета или да се изявят изведнъж в полово активна възраст. Назначават се лабораторни и инструментални изследвания.
Извършва се кръвен анализ и хормонални изследвания на лутеинизиращ хормон, фоликулостимулиращ хормон, естрадиол, 17-ОНР, тестостерон, андростендион, DНЕАS и продуктите от разпадането на андрогените; анализ на урина за определяне нивото на 17-ОНР и тестостерон; както и ехографско изследване на матката, яйчниците и надбъбречните жлези; рентгеново изследване за изключване на патология на хипофизата (гледа се турското седло на черепа), томография.