Не иска да говори на български език

Ако детето преди е имало желание да говори български език, но напоследък вече не иска, важно е да разберем причината за тази промяна. Някои от въпросите, на които трябва да намерим отговор, са:
– Имало ли е ситуация, в която детето се е чувствало неудобно, че говори български език?
– Някой подигравал ли се е на детето, че говори български език?
– Някой критикувал ли е детето, че прави грешки, когато говори на български?
– Детето страхува ли се от това да не направи грешка?
– Детето разбира ли  ползата от говоренето на български език?

Децата са прагматични и предпочитат да говорят на езика, който им е по-лесен, като обикновено това е езикът на страната, в която живеят. Когато едно дете знае, че родителите му разбират и двата езика, то ще предпочете езика, който му струва по-малко усилия. Какво да правим в този случай?

Навиците се променят когато житейските обстоятелства се променят. Докато мама или баба се грижат за детето у дома и му говорят на български, детето с лекота общува на майчиния език. Но, в момента, в който детето започне да посещава детска градина или училище, където доминиращият език е друг, неговите езикови навици се променят. Това е много важен момент в развитието на едно двуезично дете, в който трябва с постоянство и търпение да съхраним навика му да говори на български език.

Когато детето казва, че предпочита да говори на доминиращия език на средата (не на български), защото така му е “ по-лесно” или защото така е “ по-бързо” , това значи, че на детето му липсва необходимата увереност да говори на български език. Детето може би не се сеща за нужните думи, не знае как да построи изречението си или се страхува да не направи грешка, ако говори на български език.