Разликите между диворастящият и култивираният Мурсалски чай

Дивият мурсалксият чай е балкански ендемит и вирее само на някои места в България, Македония, Албания и Гърция. Нашата страна държи първенството по разпространение на билката, която расте в Мурсалския дял на Родопите , Южен и Среден Пирин и Славянка. Въпреки това през 1996г. тя е обявена за застрашен вид.

След дългогодишни изследвания и селекция е създаден култивиран вид на билката, който позволява тя да бъде отглеждана и в други райони, на по-ниска надморска височина. Това става и причина за сблъсъка между двете гледни точки- различават ли се лечебните свойства на диворастящия мурсалски чай от тези на неговия култивиран вариант?

Външни разлики между дивия и култивирания мурсалски чай.

Диворастящата билка действително има външни разлики: той е с по-дребни листа и расте на по-малки туфи на надморска височина между 1400 м. и 2200м. Много малко от семената на билката успяват действително да покълнат- едва около 10 %. Култивираната билка има по-големи листа, по-високи класове и расте на по-големи туфи. Селекцията е позволила тя да бъде отглеждана и на други места и на по-малка надморска височина.

Има ли разлика в лечебните свойства на култивирания мурсалски чай?

Ако някога сте пътували из Родопите и са Ви предлагали мурсалски чай, вероятно местните са ви обяснили, че лечебните сили на билката са различни, ако тя не е откъсната близо до нейното естествено местообитание. В същото време, според информация, предоставена от БАН тази разлика в лечебното действие не е действителна и култивираният вариант съдържа даже по-голямо количество от съдържащите се в диворастящата билка елементи, което е резултат от дългогодишната селекция. Те ни уверяват, че селекцията се изследва задължително за активните вещества и едва след това бива регистрирана и може да бъде използвана като размножителен материал. Благодарение на техните усилия вече съществуват плантации и на по-ниска надморска височина из цяла България.