Проблемите с ученето на езика или езиците на родителите започват когато детето започне да усеща нагласите на обществото, в което живее. Понякога това общество може да смята един език за “по-престижен” от друг език. Ако детето усеща, че езикът на родителите му не се смята за важен или престижен, това ще повлияе отрицателно на мотивацията му.
Положението се усложнява и когато детето започне да си играе с други деца, които не говорят езика или езиците, на които го учат родителите му. Детето не иска да бъде различно от другите деца и затова започва да отказва да говори езика, който е чужд на неговите приятели, особено ако те му се подиграват.
Това е моментът, в който много родители се отказват. Други родители пък се опитват да постигнат компромис, като говорят с детето на езика на приятелите му когато те са наоколо и му говорят на родния си език когато са сами вкъщи. Това не е добра тактика, защото детето губи практиката, както и мотивацията да говори на родния език на родителя си.
Затова, въпреки трудностите, родителят трябва да прояви постоянство и да продължи да говори на детето само на родния си език. Нещо повече – родителят трябва да отказва да разговаря или да отвръща на молби от страна на детето, освен когато детето се обръща към него на родния му език. По този начин детето ще има мотивация да продължи да учи езика на всеки от родителите си.