Навиците се променят когато житейските обстоятелства се променят. Докато мама или баба се грижат за детето у дома и му говорят на български, детето с лекота общува на майчиния език. Но, в момента, в който детето започне да посещава детска градина или училище, където доминиращият език е друг, неговите езикови навици се променят. Това е много важен момент в развитието на едно двуезично дете, в който трябва с постоянство и търпение да съхраним навика му да говори на български език.
За тази цел е необходимо ние да продължим за му говорим на български, дори когато детето ни отговаря на другия език. Както вече отбелязахме, важно е да намерим хора или обстоятелства извън дома, които да изискват от детето да говори на български език. Нужно е също така да наблюдаваме собствените си езикови навици – често ли “превключваме” от български на другия език? Важно е да помним, че детето ни наблюдава и се учи от нас как да намери баланса между майчиния език и езика на външната среда.