Съвременно изкуство от Скандинавия

Един скандивски "отшелник", заметнат в бяла бродирана покривка и с дървена фруктиера на лицето, като маска, пали огън, почуквайки с камък върху троарна плочка. Свири на детски синтезатор и показва странни, цветни форми с водещ мотив поничката на Дънкин Донътс на проектор зад гърба си. Наоколо - стръкове клони и листа, малък череп, висяща от един клон конска опашка от фосфорециращо зелена коса. Това беше пърформанс, наречен "Скалите и водопадите на Исландия" - и да имаше някакъв релеф, който се мяркаше на фона на поничката върху цветната проекция. Научаваме, че артистът живее високо в планината, в уединение и това е неговата представа за природата в родината му. Изпълнението се случва в дъното на халето. А докато чакахме началото му, разгледахме много други изложби и инсталации, подредени там. Някои изглеждат като изложба на снимки, други - като базар на килими и индиански туники, а трети те канят да седнеш пред кино или тв екран и да гледаш. Слагаш си слушалки, за да чуеш и звука.

  

И тъкмо да се съсредоточиш, и си в пълен потрес. Следобедната ти закуска е на път да си тръгне сама и да нарисува нещо свое на пода на изложбената зала. Защото виждаш как странна бяла жена, може би самата авторка, може би жена-албинос - зашива за ухото си скарида с игла и конец. След това започва да изтърбушва пиле от вътрешностите му, а те се оказват - лигави и противни - също скариди, напъхани там. На обратен каданс се вижда как жената пие слуз със скариди от чаша, а изглежда все едно ги плюе. Опитва се да разкъса пиле, зашито като за печене с червен конец, и в невъзможността си, го разкъсва в бяс.

  

И на третото видео един полу-мъж, полу-дете с изкочило от орбитата си ляво око свири на пиано, а на слушалките към филмчето се чуват звуците от неговата музика. Те са като от детско пиано или онова, което се нарича клавесин - нещо бароково има в този звук. Човекът е точно като един от героите от Алиса - с луда бяла коса и същите дрехи като на Заека. Сяда. Взема една бучка масло от 200 гр. Намазва си пръстите, т.е. пръстите на белите си ръкавици с маслото, и започва да свири на пианото, клекнал до него на пода. Тогава постепенно започваш да разбираш, че пианото е направено от хляб - от черни и бели филии, а краката му са от парчета франзели. И пианистът не свири, а ги маже с масло. След малко идва една нахална жена с бойна походка, изтръгва един клавиш, който си отива с писък, и лакомо го изяжда и сдъвква. Гризва пак и пак с нагло изражение. Детето-мъж е огорчено. А от дупката на измъкнатата филия-клавиш се носи съскане и пуши като от счупен тостер с прегорял хляб. Странно, много странно!

  

Може да видиш как изглежда времето, когато се прожектира назад лента с обърнат пясъчен часовник. И един от охранителните на завода оцени това произведение. Върви разправяй след това, че било неразбираемо или елитарно. Няма токава нещо. 

Всеки може да види как от въртящо се парче стъкло, парче огледало и светлина, се получава въртяща се на стената прожектирана планета. Тече и филм за разделени близнаци - градски и отгледан далеч в планината, които въпреки това стават хора на изкуството, всеки по свой собствен път.   Разглеждаш и живота на една авторка в картинки, колажи и странни скулптурки от плат и гипс - като сдъвкана дъвка или детска близалка.

  

Много интересна фото изложба на оперни артисти от Китай, заснети със сценични си грим, но в обикновените битови пространства. Направени са от скандинавка, омъжена за Китаец. Пъстри, светещи с електрическа светлина колажи те заковават с багри и форми. Колоритни са и платната, които сякаш са кубинско изкуство - обясними с това, че скандинавците имат възможност много да пътуват и затова често представят и други култури.

Изложбата в Хладилния завод и в другите пространства ще остане открита до 20-и юни.