Денят на бащата влезе в музея

Кой командва парада?!

Анелия УЗУНОВА

Откъде се взе и тази новост Ден на бащата? Няма да ровя - лесно ще се намери откъде идва и за какво. Но ето, че започва да се превръща в традиция, наравно с Деня на детето, Деня на жената и Деня на Вси светии.

И кой го превръща? Един музей, на когото добре му се отразява Денят на Св. Георги Победоносец, реши да си усвои и този празник, пък бил той и не в нашите, а по-скоро в задокеанските традиции. Военноисторическият музей в София, националният, че даже и същият музей във Варна превърнаха съботния ден в празник за деца и бащи, е - хайде и за майките, независимо дали бяха или не бяха там. Защото, ако си бяха останали вкъщи да си почиват без мъже и деца наоколо - това си е чист празник на майката! А пък, в случай, че бяха отишли в музея, да помагат на мъжете си в празника - пак са си на купон!

И така - без задни мисли, само със съответното настроение, наскоро подхранено от преживяванията музейни на 6-и май много семейства изпълниха музея на 13-и юни. Да поясним, че от години на Деня на храбростта НВИМ допуска децата да се катерят по танковете и самолетите по двора и дори да влизат в някои от музейните експонати. Бащите в този ден служат за стълба или кран, който да вдига малките танкисти и картечари високо - да могат да се качат на металните ветерани. 

Но, виж, в Деня на бащата имаше изненади. Не само стари бойни машини имаше там, а и много нови автомобили, свързани с различни мъжки професии - военни - да, но и земеделски - трактор Джон Деере - с анимационното име Мегатрон - два броя - голям и малък, джипове, мотори, кола на пътна помощ, полицейска кола, пожарна кола, камиони... Аз съм майка, та ще ми простите, ако нещо си добавям от мен, или нещо пропускам. Но! Имаше чисто нови лъскави машини, много хубави и привлекателни. И в някои можеше да се качват децата. Е, седалките им бяха опаковани в стил Кристо - да не се изцапат с розов захарен памук и да ги оакат мухите, че май бяха докарани директно от магазините, а температурите си бяха плажни. 

Имаше и картинг писта за колички на собствена тяга /с педали/, стена за катерене, а по радиоуредбата вървеше нещо като реклама на фирмите, докарали колите. Какво приятно рекламно-промоционално събитие. Децата разглеждат, бащите - избират! И една банка беше представена. И тя беше измислила забавление за малчуганите. Трябваше да разгадаят знаците на няколко валути, апликирани върху бели торбички, уж пълни с пари - евро, долар, йена, паунд. Йената, и родителите не я познаваха, камо ли децата, но пък почти всички получаваха печатче за награда. С картончето със събрани печати отиваха при банкомата - батко - с картонена кутия-банкомат, който трябваше да даде награда. Не дочаках да видя каква, защото имаше голяма опашка, а и банкоматът питаше всяко дете дали знае за какво служи. То ако това не знаят, какво друго да знаят днешните деца!

Много добра идея на организаторите от музея беше, че в кино-залата /имало и кино зала там, филм за войната няма да идем да гледаме скоро, но добре, че я посетихме в Деня на бащата/, та - в кино-залата имаше безброй игри и забавления за най-малките. А това място беше хладно и бяло като ледник. Прекрасен рай в горещия ден. Така че много деца не искаха да мръднат оттам, освен да притичат за сладолед до също така прохладното ведомствено кафе с много приятни ведомствени цени. Само дето сандвичи не се даваха за свободна продажба - били поръчани под брой само за служителите! Но - нищо, изкарахме и на сладолед и бейкройлс.

В кино залата бяха предствавени игри от много скъпи луксозни марки играчки, от тези, които се водят недостъпни за обикновения потребител. Кукли с почти истинска коса, която можело да се навива с маша и изправя с преса, за 250 лв. Много забавни дървени игри с пулове - прасенца и кокошчици, както и огромни дървени копчета, които да се зашиват към дъска с дупки с гигантска игла-пръчка. Малките им варианти вървяха по 55 лв. кутията. Всичко на прочути немски марки. Имаше маса за правене на картички с отпечатъци от ръце и пръсти, и маса за правене на фигурки на татко в стил оригами. Изложено беше и привлекателно принтерче на Canon само за снимки малък формат, само за 170 лв. и касета с тонер и хартия за 77 снимки на цена 107 лв. Но пък безплатно снимаха и принтираха по една снимка на желаещите.

И докато обиколиш всички тези сергии - час, два, три отлетели! Чудесен празник, изложение и забавление! А някои се радваха, че търговците били изгонени от Националния дворец на културата! А, че те ще си намерят къде да отидат - зер, национални институти имаме много!

А дали бащите се забавляваха? Да! Те получаваха малките подаръци, изработени от децата им, на мига, а докато дъщерята или синът работеха, татковците документираха процеса с телефони и не само - много си носеха и големите фотоапарати. Имаше и много майки, дори сами с децата си бяха дошли - не е казано, че и Денят на бащата трябва да е национален празник /поне засега/, та да не работят всички бащи, я!

А най-интересното беше, че имаше и някои мъже на празника на бащата, които бяха само бъдещи бащи. Те бяха довели бъдещите си синове, които доволно ритаха в коремите на майките си! Тези бащи дори не подозираха, че към момента са най-свободни и може би най-щастливи от всички в спокойното си нетърпение да се нагърбят със суровите отговорности на бащинството.

 





многокамерни поликарбонатни плоскости  многокамерни поликарбонатни плоскости