Отоплителното тяло също представлява сноп от тръби с различен диаметър, покрити с топлоизолационен кожух. Дължината на тръбите варира в зависимост от габаритите и формата на отопляваното помещение. Обикновено монтажната височина е от 3.5 до 15 метра. Основната разлика със системите с излъчващи ленти е принципът на загряване на тръбите. Инфрачервените нагреватели излъчват топлина, генерирана в резултат на директно изгаряне на газ - най-често пропан-бутан или природен газ. Съществуват и конструкции, работещи с дизелово гориво. За разлика от газовите инфрачервени излъчватели, при които се извършва открито безпламъчно изгаряне на горивото, при високотемпературните нагреватели процесът протича
вътре в тръбите. Димните газове се изхвърлят извън отопляваното помещение. Счита се, че тръбните нагреватели са икономически и технически рационално решение за отопление на големи производствени помещения с различно предназначение. Коефициентът им на полезно действие достига 95%.
В зависимост от използваното схемно решение системите с високотемпературни тръбни нагреватели са два основни вида - рециркулационни и правотокови. При първите отоплителните тела образуват затворен контур, в който са включени горелката и вентилаторът. Наричат се рециркулационни, защото след като премине през системата образуваната в резултат на горенето газова смес с много висока температура, не я напуска. Обогатена с гориво, тя се възпламенява отново от горелката и така непрекъснато циркулира в системата. С цел ограничаване на налягането част от сместа непрекъснато се изхвърля в атмосферата.
При второто схемно решение - правотокова система с високотемпературни тръбни излъчватели, тръбите изпълняват ролята на горивна камера, а продължението й - на димогарна тръба. Отдалите топлинната си енергия газове се изхвърлят над покрива.