Една от когнитивно-поведенческите терапии е десенсибилизацията (известна още като терапия на излагане на въздействието), при която хората постепенно биват излагани на плашещия ги предмет или събитие, докато свикнат с тях и психическите им симптоми отслабнат. Така например на човек, който се страхува от змии, може първо да бъде показана снимка на змия. Започне ли да разглежда снимката, без да изпитва тревожност, може да му бъде показан филм за змия. Всяка стъпка се повтаря, докато симптомите на страх (ускорено сърцебиене и потене на дланите) изчезнат. Накрая човек може да достигне етап, когато наистина е в състояние да пипне жива змия. При три четвърти от пациентите настъпва значително подобрение след такъв тип лечение.
Десенсибилизацията или досегът – е процес на прекратяване на асоциацията между тревожността и дадената ситуация. За да постигнете десенсибилизация, трябва да влизате във фобийната ситуация, докато сте относително в спокойно състояние. При реалния досег, Вие се изправяте пряко пред фобийната ситуация и оставяте тревожността Ви да нарасне до точката, в която се притеснявате, че може да излезе извън контрол, временно се оттегляте от ситуацията и после се връщате в нея възможно най-бързо.
Целта е да:
- прекратите връзката между фобийната ситуация и тревожната реакция;
- да свържете усещането за спокойствие и безопасност с дадената ситуация.
Друг, още по-драматичен когнитивно-поведенчески подход се нарича „дълбоко потапяне“. При него човек незабавно е изложен на предмета или ситуацията, от които се страхува, и остава така, докато тревожността намалее. Полезни са за преодоляването на териториалните фобии, обичайни при агорафобията – например страха от влизане в магазини или търговски центрове, шофирането по мостове или магистрали, пътуването в автобуси, влакове или самолети, големи височини и оставането сам.
Въпреки ефективността си обаче, досегът не е толкова лесен или приятен процес. Не всички страдащи хора са готови да понесат неприятното изживяване /въпреки, че при работата с психолог, то е сведено почти до минимум/ при изправянето пред фобийните ситуации или да постоянстват при практикуването на реален досег.
При всички видове фобии симптомите могат да бъдат облекчени с промени в начина на живот, като например:
- Нулева консумация на кофеин;
- Намаляване консумацията на алкохол;
- Добър хранителен режим;
- Много физически упражнения;
- Намаляване на стреса.
Медитацията и обучението във внимание към собствената личност (себеосъзнаване), могат да бъдат от полза за пациентите с фобии и паническо разстройство. При някои хора с тревожни разстройства благотворен ефект имат водотерапията, масажната терапия и ароматерапията, тъй като стимулират общата релаксация на нервната система. Обучението по релаксация, което понякога се нарича обучение за управление на тревожността, включва дихателни упражнения и други подобни техники, целящи да помогнат на пациента да предотврати ускореното дишане и да облекчи мускулното напрежение, свързано с типичната за тревожността реакция „Бий се или бягай“. Йога, айкидо, тай чи и танцувалната терапия помагат на пациентите да се справят както с физическите, така и с психическите напрежения, които се появяват в резултат на тревожността и я засилват.