За майките и котките

Коментар за изхвърленото в тоалетната бебе

Анелия Узунова

Нещата ескалират, другарки-майки! Няма да оцелее тая нация, няма! Миналия месец - акушерка преби бебе - хайде, чужда му била, луда, преуморена. Онзи ден - майка остави детенце на младежи, те го пребиха за кеф. Хайде - и те му чужди, а тя пък - в нужди! И вчера вече - майка и баща - мили, родни, изхлърлиха новороденото си бебенце-момиченце в тоалетната на двора! Какво да кажем вече?! Какво да мислим? Как да съчустваме, каква надежда да имаме за бъдещето на българския народ?!  

Историята познава всякакви случаи на изхвърлени деца. Пуснати в кошница да плуват по реката. Оставени повити пред прага на църква, сиропиталище, богаташки дом. Хвърлени в кофа за боклук. На кръстопътя оставени. И всичко това, когато майката иска да се отърве от детето си. Но такова чудо - да си пуснеш бебето в тоалетната като еквивалент на най-големия отпадък, излязъл от теб, не е човешко, не е животинско и изобщо не е деяние от този свят.

Едва поело си въздух на белия свят - и да се задуши в лайната! Излязло току що от майката, занесено от бащата до клозета и пуснато там като същински отпадък. Каква карма е имало да плаща това дете?

В двора имаме една млада котка, направо дете, която роди наскоро. Котката е само на около година, едва достигнала полова зрелост, но като се сдоби с 4 котенца, прояви майчински инстинкт, имаше акъл в главата и морал в котешката си душа да ги гледа, да ги кърми и да се държи с тях както трябва. Тази котка, първо, е животно и второ - ако я приравним към човешките години - е с мозък и разбиране на тинейджърка на 12 и въпреки това си понесе отговорността.  

Тази жена не е без опит. Тя е на 31 години - нито твърде млада, нито твърде стара. С изпитан и отработен инстинкт и разбиране на майка, защото вече има 2 деца, взе номер три и го върна на майката природа през фекалната яма.

Тази жена не е бездомна. Има къща, двор и в двора - гроб, т.е. клозет.

Тази жена не е самотна. Има си мъж, баща на децата й, който явно безропотно я слуша и изпълнява всичките й желания.

Тази жена не е без пари. Издържали са се от социални помощи. Ами тази държава щеше да ви даде още помощи за това дете! Сигурно вече съжаляваш поне за парите?! Защо тогава, жено, изхвърли детето? Защо?  

Тези родители, така наречени, да ви кажа аз, са толкова закърнели в социално отношениe, че като са разбрали, че е на път трето, нежелано дете, са решили просто да почакат и някак да се отърват от тази бременност. Мислили са си - как хубаво ще стане - един спонтанен аборт да се случи. Може и да са приложили някой бабешки метод по въпроса, а може и просто да са оставили нещата да си текат, твърдо убедени, че все някак ще се измъкнат от това положение. Минавали са дните, седмиците и месеците и един ден - една нощ, която изобщо, ама изобщо не са знаели коя точно е в календара на тяхната нежелана бременност - бебето тръгнало да се ражда. Но те, нали не са чакали раждане, а чакали аборт - са си рекли - ето го, абортът се случва, благодарим ти, Господи! Докато започнало и свършило всичко, става много бързо при трето раждане - за 20-30 минути, максимум, от момента на началото на раждането, и бебето е изплакало в ръцете им. Не са имали и време да си преподредят настройката в главите и да броят в коя ли седмица е плодът. Как ли тази жена не е отишла в тоалетната от самото начало...   

Но момиченцето не замълчало, а оповестило, че е дошло на света. "Здрасти", казало, детето. "Здрасти, майко, аз съм твоята дъщеря, твоята плът и кръв." Изплакало. А една майка най-много от всичко, по време на раждане, чака да чуе дали ще изплаче детето й, да разбере дали е живо. И тази, въпросна, така наречена - дето не заслужава да я наречеш майка - е чула с ушите си, че този нежeлан плод е изплакал. Чула, но сърцето й не трепнало и не си спомнила, че с радост е чула гласчетата на първите си две деца - тези, дето ги е приела и които гледа вероятно с грижа и обич.  

Чула е вика на нежeлания плод, видяла е, че не е с размер на кибритена кутийка, но нито гласа му, нито вида на пълноценно същество са могли да я накарат да забрави решението, че това е аборт, а не раждане.

Аборт, аборт, но защо пък трябва да се изхвърли тялото в тоалетната? Защо? И аборт да е, и мъртво да е детето, може да се остави тялото му на света, да се простят с него, а не да го топят в най-мръсното. Значи, хора, тази жена е разбрала, че прави нещо грешно и е поискала да го скрие, да го махне от очите си. И мъжът й така е мислел, и така е искал. Взел той дъщеря си - жива, мъртва, или полужива - и я пуснал в дупката. В клоаката, дето и умряло коте не хвърлят хората. И златната ни рибка като умря, ние я погребахме.

Толкова низко е паднало обществото ни, че трябва да започнем отначало - с килийното училище в църквата, да четем само Библията, да се учим на морал и на страх от Бога, защото страх вече никакъв нямаме от никого и от нищо - само низост, неприсъща на никой добитък. 

Когато котките станаха повече човеци от човеците, не е ли крайно време да взем мерки?

                                                                                            




*

Избрани сайтове майка

Най-нови обяви

  • Кандидатствайте за незабавен заем
    Аз съм сертифициран кредитор, както и ангелски инвеститор, сертифициран по униве