Когато детето казва, че предпочита да говори на доминиращия език на средата (не на български), защото така му е “по-лесно” или защото така е “по-бързо”, това значи, че на детето му липсва необходимата увереност да говори на български език. Детето може би не се сеща за нужните думи, не знае как да построи изречението си или се страхува да не направи грешка, ако говори на български език.
За да има детето ни повече кураж и самочувствие да говори български език, нужно е да му помагаме да обогатява своя запас от български думи. Когато в живота на детето предстои нещо ново – започване на училище, например – важно е да говорим за това събитие, на български, преди то да се е случило. Така детето ще научи български думи като “класна стая”, “учител”, “домашно”, “урок” и т.н. и ще може да ни разказва за деня си на български с по-голяма лекота.
Нужно е също така да учим детето си на любов към четенето и да му осигуряваме достъп до български книжки от най-ранна възраст. Не на последно място, всеки път когато детето ни говори на български език, е важно да го хвалим и окуражаваме и по този начин да изграждаме у него самочувствието, че говори български език много добре.